Първа българска и единствена международна селекция за фестивала Directorfest 2019 в Ню Йорк
Награда „Аскеер 2017“ в категория „Изгряваща звезда“ за Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов
Актьорската природа е изначално ненаситна. Алчна. В основата й е страстта, сценичният нагон, желанието да премеря сили, да се преборя с този голям образ, после със следващия, с този след него, и така нататък, и така нататък. Някъде беше казано, че един актьор трябва да изяде всичката храна на света, да изпие всичкото пиене, и да преспи с всички жени. Че той трябва да съществува в един стихиен контекст, постоянно бушуващ и никога неукротим.
В това представление се опитваме да отприщим тази стихия. Да проверим дали ние я водим нея, или тя нас. Да изследваме границите – както нашите собствени, така и на сцената, да видим докъде можем да обтегнем тънката нишка, която разделя истината от илюзията, да опитаме, по думите на Вонегът, „да се приближим максимално до пропастта на лудостта, без да паднем вътре”. Да стигнем колкото се може по-висока скорост на мислене, на прескачане от един образ в друг, ала не машинално, не повърхностно, ами колкото се може по-дълбинно, на едно лудешко препускане през най-големите текстове, тези, които винаги са ни провокирали, и накрая да успеем да слезем от тази „въртележка”, да се върнем към самите себе си. А ако не успеем – поне ще сме опитали.
Защото това НЕ Е Хамлет.
Това са актьори.
(Обратното на хора.)
